Къща до оградата на света
Вдиша дъха ми,
че твоят не стигаше...
А още не знаеше,
че си пристигнал.
Правих къща с веранда
до оградата на света.
Близо си...
Оставих ти знаци
да стигнеш до мен -
смътна тревога за щастие,
неистова мъка,
че ме няма сега
и радостта от очакването.
Зелени светкавици -
твоите очи,
а край пътя -
дивите маргарити...
Чака те къщата
до оградата на света.
(ТИ си белязан с дъха ми...)
Нищо друго не е значимо.
Искаш ли
роза
на прага и да посадим...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
