враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
Apr 1, 2009, 9:37 AM

Къща до оградата на света

  Poetry
1.5K 0 29

Вдиша дъха ми,

че твоят не стигаше...

А още не знаеше,

че си пристигнал.

Правих къща с веранда

до оградата на света.

Близо си...

Оставих ти знаци

да стигнеш до мен -

смътна тревога за щастие,

неистова мъка,

че ме няма сега

и радостта от очакването.

Зелени светкавици -

твоите очи,

а край пътя -

дивите маргарити...

Чака те къщата

до оградата на света.

(ТИ си белязан с дъха ми...)

Нищо друго не е значимо.

 

Искаш ли

роза

на прага и да посадим...?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0