КЪЩАТА НА ЛЮБОВТА
... тази къща е без изход, в нея има само вход,
влезеш ли, не ти се иска да излезеш цял живот,
в нея греят минзухари, стелва дъхчета зюмбюл,
над прозорците ѝ стари залезите диплят тюл,
тя е малка, тя е светла, тя е чиста – и добра! –
във стайчето два-три метра Бог кого ли не събра,
друмник ли по късни доби, или странник под дъжда,
къщичка, градена с обич, и – от теб – на ден езда,
тук денят година храни! – правичко да си река,
да протегнеш топли длани, и те майва топлинка,
свлякъл скърби, злост, омрази, лека да ти е нощта! – ...