късмет

              Такъв ли е моят пусти късмет,

                       та все още изживявам нереални мигове;

                       а след стъпките ми птици кълват

                       неизречени мисли, покълнали между бурени.

                       Приятели мои сега са и слепите, защото

                       виждат желанията ми, заровени в пръстта;

                       мои приятели са и глухите, защото

                       улавят звуковете на живота и на радостта.

                       Взрив ли да възпламеня, та да ми тръгне късметът

                       и лястовици бели да не гоня по празните писти;

                       ала от взрива ще почне да чува глухият,

                             ще провиди и слепият, но само тъжните истини...