13 feb 2009, 14:54

Късната гостенка

1.9K 0 7

    Късната гостенка


Залостила здраво вратата
в сумрака на късния ден,
вече никой не чаках…
И изневиделица
някой плахо почука,
а сърцето подскочи
предчувствено.
Камбанен звън меден
здрачината разнищи.
Недочакана,
вече нечакана,
Тя – Любовта,
закъснялата гостенка
на вратата ми чукаше,
но свела глава –

нещо по-силно от нея
я беше довело…
Сърцето ми,

 на късове разкъсано
би ли я приело?
Ще я познаят ли очите ми,
от взиране
избелели?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветана Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е! Браво!С пожелание, само добри гости от тук нататък в твоя дом и в твоето сърце!Обичам те лелче!Продължажай,не спирай!Пиши!
  • От любовта по-силна и могъща
    Човещината взира се у всекиго от нас.
    Пътуваме.Пристигаме.Отхвърляме.
    Поемаме.Прегръщаме.Отвръщаме.Отблъскваме.
    Дано е за добро.
    Понякога Доброто посребрява
    докато дочака в нас да се роди.
    Макар и късни в нас живеят
    хиляди посоки.Живей! Бъди!...Поздравявам те за разкошния стих!Добре дошла!
  • Толкова добрина , толкова топлота , толкова изстрадана нежност има в стиха ти , че ми се доплака ! Добре дошла и да ти е уютно тук ! Прегръдки от мен !
  • Добре дошла и от мен!Щом чувстваш любовта значи истински живееш!
    Поздрави!
  • Толкова се радвам, че си тук!Добре дошла!
    Силна си Цвети!
    Прегръщам те!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...