Feb 13, 2009, 2:54 PM

Късната гостенка

  Poetry » Love
1.9K 0 7

    Късната гостенка


Залостила здраво вратата
в сумрака на късния ден,
вече никой не чаках…
И изневиделица
някой плахо почука,
а сърцето подскочи
предчувствено.
Камбанен звън меден
здрачината разнищи.
Недочакана,
вече нечакана,
Тя – Любовта,
закъснялата гостенка
на вратата ми чукаше,
но свела глава –

нещо по-силно от нея
я беше довело…
Сърцето ми,

 на късове разкъсано
би ли я приело?
Ще я познаят ли очите ми,
от взиране
избелели?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветана Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е! Браво!С пожелание, само добри гости от тук нататък в твоя дом и в твоето сърце!Обичам те лелче!Продължажай,не спирай!Пиши!
  • От любовта по-силна и могъща
    Човещината взира се у всекиго от нас.
    Пътуваме.Пристигаме.Отхвърляме.
    Поемаме.Прегръщаме.Отвръщаме.Отблъскваме.
    Дано е за добро.
    Понякога Доброто посребрява
    докато дочака в нас да се роди.
    Макар и късни в нас живеят
    хиляди посоки.Живей! Бъди!...Поздравявам те за разкошния стих!Добре дошла!
  • Толкова добрина , толкова топлота , толкова изстрадана нежност има в стиха ти , че ми се доплака ! Добре дошла и да ти е уютно тук ! Прегръдки от мен !
  • Добре дошла и от мен!Щом чувстваш любовта значи истински живееш!
    Поздрави!
  • Толкова се радвам, че си тук!Добре дошла!
    Силна си Цвети!
    Прегръщам те!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...