Късната гостенка
Късната гостенка
Залостила здраво вратата
в сумрака на късния ден,
вече никой не чаках…
И изневиделица
някой плахо почука,
а сърцето подскочи
предчувствено.
Камбанен звън меден
здрачината разнищи.
Недочакана,
вече нечакана,
Тя – Любовта,
закъснялата гостенка
на вратата ми чукаше,
но свела глава –
нещо по-силно от нея
я беше довело…
Сърцето ми,
на късове разкъсано
би ли я приело?
Ще я познаят ли очите ми,
от взиране
избелели?
© Цветана Спасова All rights reserved.
Добре дошла!
