16 ene 2024, 8:18  

Късни зимни следобеди...

  Poesía
637 0 1

В един от онези късни следобеди

Когато дори гълбите са уморени да правят любов

Превъртяха се подгонени от скуката спомени

За това какво е да се докопваш към живота

Обречен да търкаляш нагоре по склона

На личната си трънлива Голгота

Камъка, натежал от това, че все още се молиш

Да си вземеш от него всичко отнето и крадено

И чакаш, като милостиня, ако може да ти бъде върнато

Във ръката, дето май за всичко е вече затворена

Изкривена от получените като награда лъскави измами:

- Че младостта ще е вечна, а душата си остарява отровена

След есенното преброяване на годините

Отлъчени завинаги от календарите на стената -

Покрити от вкиснал се мухъл и тънкия слой от новата плесен -

Прегърбени отиват си дните като заглъхваща със залеза песен

И щом часовете на тези късни следобеди най-после завършват

Уморени невроните обръщат гърба си на всичките спомени

Потъват в забрава и дори не искат да правят любов

И те като гълбите – със забрава ще се напият и пак ще заспят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГФСтоилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звучи ми много тъжно, почти безнадеждно.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...