В един от онези късни следобеди
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона
На личната си трънлива Голгота
Камъка, натежал от това, че все още се молиш
Да си вземеш от него всичко отнето и крадено
И чакаш, като милостиня, ако може да ти бъде върнато
Във ръката, дето май за всичко е вече затворена
Изкривена от получените като награда лъскави измами:
- Че младостта ще е вечна, а душата си остарява отровена ...