Късните разходки в миналото
Може би понякога се губя
сред късните мъгли на есента,
а може би понякога нарочно
в тъмното разхождам се сама...
Отнесена от вятъра вечерен,
с коси попарени от нощната слана,
в мислите си връщам се при тебе,
но спомените носят ми тъга...
И ледените погледи се впиват,
изгарят ме, но вече не боли...
и чужди хули във студа вечерен
забиват се със огнени стрели...
Отдавна вече нищо смисъл няма,
отдавна вече спря да ме боли,
една пътека там - зад мен остава,
но да се върна пак при теб не ме моли...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados
