21 dic 2006, 5:46

Късните разходки в миналото

  Poesía
733 0 6
Може би понякога се губя
сред късните мъгли на есента,
а може би понякога нарочно
в тъмното разхождам се сама...
Отнесена от вятъра вечерен,
с коси попарени от нощната слана,
в мислите си връщам се при тебе,
но спомените носят ми тъга...
И ледените погледи се впиват,
изгарят ме, но вече не боли...
и чужди хули във студа вечерен
забиват се със огнени стрели...
Отдавна вече нищо смисъл няма,
отдавна вече спря да ме боли,
една пътека там - зад мен остава,
но да се върна пак при теб не ме моли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...