21 дек. 2006 г., 05:46

Късните разходки в миналото

735 0 6
Може би понякога се губя
сред късните мъгли на есента,
а може би понякога нарочно
в тъмното разхождам се сама...
Отнесена от вятъра вечерен,
с коси попарени от нощната слана,
в мислите си връщам се при тебе,
но спомените носят ми тъга...
И ледените погледи се впиват,
изгарят ме, но вече не боли...
и чужди хули във студа вечерен
забиват се със огнени стрели...
Отдавна вече нищо смисъл няма,
отдавна вече спря да ме боли,
една пътека там - зад мен остава,
но да се върна пак при теб не ме моли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Стефчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...