22 mar 2011, 10:50

Късно

  Poesía
1.1K 0 25

Късно

 

Думите се случват късно,

много късно -

вече е погълнала душата

хапката си от солена пръст

и подава хляб и жито

някому Сълзата.

 

Толкова! И все тежи чертата -

хоризонти, блянове, копнежи,

силуети, смях, мечти...

Вятър... 

 

Събуди се! Събуди!

Стига си сънувал мъст.

Зад заключени очи

нечий свят

разпънал си на кръст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мъдрост намерих в този стих, поучителен е! Поздрав и пожелание за радост!
  • Теди, къде в произведението видяхте неизживяна обич?
  • Не се сърдете на неизживяната обич! Защото тя е по истинска,когато не е призната.За това ни боли и ни се иска да обичаме винаги. Не разбира се себе си...А човекът до нас.Ако може, той да ни разбира. . и ние него.Любовтта ни обрич на Вечно страдание.После пак... на много от същото... Край. Поздрави!!!
  • Благодаря Ви! Абагар-Сполай ти!*
  • Привет!
    Този тежък стих провокира в мене тази песен-не знам точно защо тази но..
    http://www.youtube.com/watch?v=o8mGFNv-sXg
    реших да го споделя така спонтанно както се получи...
    Поздравления за стиха!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....