Късно
Думите се случват късно,
много късно -
вече е погълнала душата
хапката си от солена пръст
и подава хляб и жито
някому Сълзата.
Толкова! И все тежи чертата -
хоризонти, блянове, копнежи,
силуети, смях, мечти...
Вятър...
Събуди се! Събуди!
Стига си сънувал мъст.
Зад заключени очи
нечий свят
разпънал си на кръст.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени