22.03.2011 г., 10:50 ч.

Късно 

  Поезия
1008 0 25

Късно

 

Думите се случват късно,

много късно -

вече е погълнала душата

хапката си от солена пръст

и подава хляб и жито

някому Сълзата.

 

Толкова! И все тежи чертата -

хоризонти, блянове, копнежи,

силуети, смях, мечти...

Вятър... 

 

Събуди се! Събуди!

Стига си сънувал мъст.

Зад заключени очи

нечий свят

разпънал си на кръст.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??