22 мар. 2011 г., 10:50

Късно 

  Поэзия
1010 0 25

Късно

 

Думите се случват късно,

много късно -

вече е погълнала душата

хапката си от солена пръст

и подава хляб и жито

някому Сълзата.

 

Толкова! И все тежи чертата -

хоризонти, блянове, копнежи,

силуети, смях, мечти...

Вятър... 

 

Събуди се! Събуди!

Стига си сънувал мъст.

Зад заключени очи

нечий свят

разпънал си на кръст.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??