22 мар. 2011 г., 10:50

Късно

1.1K 0 25

Късно

 

Думите се случват късно,

много късно -

вече е погълнала душата

хапката си от солена пръст

и подава хляб и жито

някому Сълзата.

 

Толкова! И все тежи чертата -

хоризонти, блянове, копнежи,

силуети, смях, мечти...

Вятър... 

 

Събуди се! Събуди!

Стига си сънувал мъст.

Зад заключени очи

нечий свят

разпънал си на кръст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мъдрост намерих в този стих, поучителен е! Поздрав и пожелание за радост!
  • Теди, къде в произведението видяхте неизживяна обич?
  • Не се сърдете на неизживяната обич! Защото тя е по истинска,когато не е призната.За това ни боли и ни се иска да обичаме винаги. Не разбира се себе си...А човекът до нас.Ако може, той да ни разбира. . и ние него.Любовтта ни обрич на Вечно страдание.После пак... на много от същото... Край. Поздрави!!!
  • Благодаря Ви! Абагар-Сполай ти!*
  • Привет!
    Този тежък стих провокира в мене тази песен-не знам точно защо тази но..
    http://www.youtube.com/watch?v=o8mGFNv-sXg
    реших да го споделя така спонтанно както се получи...
    Поздравления за стиха!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....