13 oct 2005, 6:24

Късно

  Poesía
1.1K 0 1
Жената на живота ми
прокрадна стъпки,
обърна гръб
и ситничко си тръгна,
сковала рамене,
да не удари зов във тях.

Жената на живота ми
в очи не ме погледна
и гузничко обви се в притеснение,
да не задам въпрос "Защо?"

Жената на живота ми
ме поизмери
по собствено мерило,
и ме захвърли-
за нея твърде дребен...

Сега възкръсвам
разочаровано самотен.
Тя,бедната,не знае,
че съм богат.
Сънувам нощем сънища...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...