Svetlozavar (Светлозар Николов)
33 44
13 oct 2005, 6:24

Късно 

  Poesía
841 0 1
Жената на живота ми
прокрадна стъпки,
обърна гръб
и ситничко си тръгна,
сковала рамене,
да не удари зов във тях.

Жената на живота ми
в очи не ме погледна
и гузничко обви се в притеснение,
да не задам въпрос "Защо?"

Жената на живота ми
ме поизмери
по собствено мерило,
и ме захвърли-
за нея твърде дребен...

Сега възкръсвам
разочаровано самотен.
Тя,бедната,не знае,
че съм богат.
Сънувам нощем сънища...

© Светлозар Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??