Късно
Жената на живота ми
прокрадна стъпки,
обърна гръб
и ситничко си тръгна,
сковала рамене,
да не удари зов във тях.
Жената на живота ми
в очи не ме погледна
и гузничко обви се в притеснение,
да не задам въпрос "Защо?"
Жената на живота ми
ме поизмери
по собствено мерило,
и ме захвърли-
за нея твърде дребен...
Сега възкръсвам
разочаровано самотен.
Тя,бедната,не знае,
че съм богат.
Сънувам нощем сънища...
прокрадна стъпки,
обърна гръб
и ситничко си тръгна,
сковала рамене,
да не удари зов във тях.
Жената на живота ми
в очи не ме погледна
и гузничко обви се в притеснение,
да не задам въпрос "Защо?"
Жената на живота ми
ме поизмери
по собствено мерило,
и ме захвърли-
за нея твърде дребен...
Сега възкръсвам
разочаровано самотен.
Тя,бедната,не знае,
че съм богат.
Сънувам нощем сънища...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Николов Всички права запазени
