13.10.2005 г., 6:24 ч.

Късно 

  Поезия
906 0 1
Жената на живота ми
прокрадна стъпки,
обърна гръб
и ситничко си тръгна,
сковала рамене,
да не удари зов във тях.
Жената на живота ми
в очи не ме погледна
и гузничко обви се в притеснение,
да не задам въпрос "Защо?"
Жената на живота ми
ме поизмери ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??