Oct 13, 2005, 6:24 AM

Късно 

  Poetry
905 0 1
Жената на живота ми
прокрадна стъпки,
обърна гръб
и ситничко си тръгна,
сковала рамене,
да не удари зов във тях.
Жената на живота ми
в очи не ме погледна
и гузничко обви се в притеснение,
да не задам въпрос "Защо?"
Жената на живота ми
ме поизмери ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??