Svetlozavar (Светлозар Николов)
33 44
Oct 13, 2005, 6:24 AM

Късно 

  Poetry
712 0 1
Жената на живота ми
прокрадна стъпки,
обърна гръб
и ситничко си тръгна,
сковала рамене,
да не удари зов във тях.

Жената на живота ми
в очи не ме погледна
и гузничко обви се в притеснение,
да не задам въпрос "Защо?"

Жената на живота ми
ме поизмери
по собствено мерило,
и ме захвърли-
за нея твърде дребен...

Сега възкръсвам
разочаровано самотен.
Тя,бедната,не знае,
че съм богат.
Сънувам нощем сънища...

© Светлозар Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??