Късно
Жената на живота ми
прокрадна стъпки,
обърна гръб
и ситничко си тръгна,
сковала рамене,
да не удари зов във тях.
Жената на живота ми
в очи не ме погледна
и гузничко обви се в притеснение,
да не задам въпрос "Защо?"
Жената на живота ми
ме поизмери
по собствено мерило,
и ме захвърли-
за нея твърде дребен...
Сега възкръсвам
разочаровано самотен.
Тя,бедната,не знае,
че съм богат.
Сънувам нощем сънища...
прокрадна стъпки,
обърна гръб
и ситничко си тръгна,
сковала рамене,
да не удари зов във тях.
Жената на живота ми
в очи не ме погледна
и гузничко обви се в притеснение,
да не задам въпрос "Защо?"
Жената на живота ми
ме поизмери
по собствено мерило,
и ме захвърли-
за нея твърде дребен...
Сега възкръсвам
разочаровано самотен.
Тя,бедната,не знае,
че съм богат.
Сънувам нощем сънища...
© Светлозар Николов All rights reserved.
