20 dic 2007, 15:31

Късно е

  Poesía
948 0 2

Беше свят,

свят на мечти и красота!

Като приказка прекрасна,

беше любовта!

 

 

Беше като слънчева усмивка,

огряваща света!

Но превърна се в болка завистлива,

която нарани влюбените ни сърца!

 

 

А сега ми казваш,

че нуждаеш се от мен!

Че би дал всичко,

за да върнеш онзи ден!

 

 

Но късно е,

за твоето "прости"!

Късно е,

обидата горчи!

 

 

Повярва ти,

на хорските лъжи!

А сега ми казваш

колко те боли!

 

 

Късно е,

ти ме нарани!

И любовта ни

с един замах уби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Байкушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...