КЪСНО ГРОЗДЕ

Научих се безмълвно да те обичам,

без и за миг да те искам за себе си.

Във вечност да не ти се вричам

и от теб да не съм лудо обсебена.

Научих се непрекъснато да те мисля

и от мислите парещи да не боли ме,

да улавям, че те има, вместо да липсваш

и спокойно да произнасям твоето име.

Научих се през времето да те виждам

и всеки твой ден да отгатвам в ефира.

В сърцето мълком да не те зазиждам,

а волно да обхождаш нощем всемира...

От тебе нищо не искам, но вместо

туй смирение и покой ти поднасям.

Само сърцето тактува в ритъм „presto”

и с китарно мечтание залеза оглася...

Кръста от плещите си вече свалих

и го турих отпред, ей тук – на гърдите!

Вместо тегоба, като звездица блести

и ме топли, и ми е леко през дните!

В късната обич какво ли може да има?!...*

То, късното грозде – и дребно – е най-сладко!

Сбрало цялото Слънце, на прага на зимата,

носи радост и порив за живота ни кратък!...

*  Перифразиран стих на този от стихотворението „Земно разпятие” на ZEMEDELEC-  “…В късната обич какво ли намираш?!...”