1 may 2006, 21:50

КЪСНО....НО ПОНЕ СЕ НАУЧИХ ДА ПЛАЧА

  Poesía
1.1K 0 14
За мен ли питаш?... Аз съм гадняр!
Всъщност човек съм, но по-лош и от звяра.
Ще ти разкажа... Ти само налей
малко скоч в празната чаша.

Какво се стресна, бе, брат?
Че съм брадясъл или че плача?
От затвора си идвам. Доста години...
Там се научих да плача.

Бях като тебе, братле. Живеех спокойно.
Имах жена, дом и дете.
Но оплетоха ме. Майка ми ме прокле.
Продадох жена си за няколко цента.

Прие я мръсника. Облиза мустак.
Беше късно. Аз пиян. И не само...
Простря пред очите ми бялата плът.
Какво да ти кажа. Превъртя ми акъла.

Много  години сънувах аз, брат,
бялата плът и празния поглед.
И ножа забит в мръснишката гръд,
и кръвта му гледах, как бавно изтива.

Това е! Жива трагедия!
Защо съм жив ли ме питаш?
Да ме заплюеш, бе, брат. Заслужавам.
Кой продава жена си за няколко цента?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като изригващ вулкан е! Страхотно!Прилича ми на "Песен за човека" от Вапцаров.
  • Благодаря на всички за хубавите коментари!По истинска история е стихото.Признавам си без притеснение),че стана хубаво!
  • Страхотно стихотворение!!! Поздрави!!!
  • НЯМАМ ДУМИ.СТРАХОТНО Е.
  • Веси този стих и преди сме го чели,нали или аз греша?
    Както и да е.Имаш невероятната дарба да вживяваш героите си,правиш го по един чудесен и лек начин,както само ти го можеш!
    Отново БРАВО!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...