May 1, 2006, 9:50 PM

КЪСНО....НО ПОНЕ СЕ НАУЧИХ ДА ПЛАЧА

  Poetry
1.1K 0 14
За мен ли питаш?... Аз съм гадняр!
Всъщност човек съм, но по-лош и от звяра.
Ще ти разкажа... Ти само налей
малко скоч в празната чаша.

Какво се стресна, бе, брат?
Че съм брадясъл или че плача?
От затвора си идвам. Доста години...
Там се научих да плача.

Бях като тебе, братле. Живеех спокойно.
Имах жена, дом и дете.
Но оплетоха ме. Майка ми ме прокле.
Продадох жена си за няколко цента.

Прие я мръсника. Облиза мустак.
Беше късно. Аз пиян. И не само...
Простря пред очите ми бялата плът.
Какво да ти кажа. Превъртя ми акъла.

Много  години сънувах аз, брат,
бялата плът и празния поглед.
И ножа забит в мръснишката гръд,
и кръвта му гледах, как бавно изтива.

Това е! Жива трагедия!
Защо съм жив ли ме питаш?
Да ме заплюеш, бе, брат. Заслужавам.
Кой продава жена си за няколко цента?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като изригващ вулкан е! Страхотно!Прилича ми на "Песен за човека" от Вапцаров.
  • Благодаря на всички за хубавите коментари!По истинска история е стихото.Признавам си без притеснение),че стана хубаво!
  • Страхотно стихотворение!!! Поздрави!!!
  • НЯМАМ ДУМИ.СТРАХОТНО Е.
  • Веси този стих и преди сме го чели,нали или аз греша?
    Както и да е.Имаш невероятната дарба да вживяваш героите си,правиш го по един чудесен и лек начин,както само ти го можеш!
    Отново БРАВО!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...