1.05.2006 г., 21:50

КЪСНО....НО ПОНЕ СЕ НАУЧИХ ДА ПЛАЧА

1.1K 0 14
За мен ли питаш?... Аз съм гадняр!
Всъщност човек съм, но по-лош и от звяра.
Ще ти разкажа... Ти само налей
малко скоч в празната чаша.

Какво се стресна, бе, брат?
Че съм брадясъл или че плача?
От затвора си идвам. Доста години...
Там се научих да плача.

Бях като тебе, братле. Живеех спокойно.
Имах жена, дом и дете.
Но оплетоха ме. Майка ми ме прокле.
Продадох жена си за няколко цента.

Прие я мръсника. Облиза мустак.
Беше късно. Аз пиян. И не само...
Простря пред очите ми бялата плът.
Какво да ти кажа. Превъртя ми акъла.

Много  години сънувах аз, брат,
бялата плът и празния поглед.
И ножа забит в мръснишката гръд,
и кръвта му гледах, как бавно изтива.

Това е! Жива трагедия!
Защо съм жив ли ме питаш?
Да ме заплюеш, бе, брат. Заслужавам.
Кой продава жена си за няколко цента?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като изригващ вулкан е! Страхотно!Прилича ми на "Песен за човека" от Вапцаров.
  • Благодаря на всички за хубавите коментари!По истинска история е стихото.Признавам си без притеснение),че стана хубаво!
  • Страхотно стихотворение!!! Поздрави!!!
  • НЯМАМ ДУМИ.СТРАХОТНО Е.
  • Веси този стих и преди сме го чели,нали или аз греша?
    Както и да е.Имаш невероятната дарба да вживяваш героите си,правиш го по един чудесен и лек начин,както само ти го можеш!
    Отново БРАВО!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...