Още e в сърцето ти, сянката на тъжния ми поглед. В ръцете ми прегръдките ти пречупени още лежат. Късно е да питам... Защо се разминахме и като ветровете нямахме път. Деляха ни много посоки. Не заченахме чувства и не отгледахме в шепи любов. Убихме съдбите си преди да проходят... Късно е да питам, защо краката ти са в рани... Защо от търсене на истини очите ме болят. Защото знам. Ще намерим извора, когато си отидат на сърцето гънките... И когато е много късно за път.
Има един термин "Никога не е късно да станеш за резил",който на мен никога не ми е харесвал и точно тук бих го заменила с "Никога не е късно да откриеш пътя към истината"
Поздрав за стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.