19 мая 2006 г., 14:46

КЪСНО ПИТАМ... 

  Поэзия
853 0 10
Още e в сърцето ти,
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти
пречупени още лежат.
Късно е да питам...
Защо се разминахме
и като ветровете
нямахме път.
Деляха ни много
посоки.
Не заченахме чувства
и не отгледахме в шепи
любов.
Убихме съдбите си
преди да проходят...
Късно е да питам,
защо краката ти са
в рани...
Защо от търсене на истини
очите ме болят.
Защото знам.
Ще намерим извора,
когато си отидат на
сърцето гънките...
И когато е много
късно за път.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса! Благодаря за удоволствието Веси!
  • Ех...
    Весе, страхотно е!И страшно!И истинско!!!
    Върха си, Весе!
  • Чудесно! Много ми хареса! Дано не намерите извора твърде късно!
  • Поредното прекрасно стихотворение!!!поздрав!
  • Веси, прекрасно стихотворение!!!
  • Още есно прекрасно стихотворение, фолмата е оригинална и подходяща, а посланието - дълбоко и докосващо.
  • Удоволствие е да те чета и препрочитам, Веси! Не чакай да става късно, сграбчи мига и не го пускай да отлети!
    Поздравчета!!!

  • Дано не е късно!
    Поздрав за хубавият стих!
  • Има един термин "Никога не е късно да станеш за резил",който на мен никога не ми е харесвал и точно тук бих го заменила с "Никога не е късно да откриеш пътя към истината"
    Поздрав за стиха!
  • Дано не е тогава Веси!
    Много хубав стих!
    Прегръдка!*
Предложения
: ??:??