КЪСНО ПИТАМ...
Още e в сърцето ти,
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти
пречупени още лежат.
Късно е да питам...
Защо се разминахме
и като ветровете
нямахме път.
Деляха ни много
посоки.
Не заченахме чувства
и не отгледахме в шепи
любов.
Убихме съдбите си
преди да проходят...
Късно е да питам,
защо краката ти са
в рани...
Защо от търсене на истини
очите ме болят.
Защото знам.
Ще намерим извора,
когато си отидат на
сърцето гънките...
И когато е много
късно за път.
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти
пречупени още лежат.
Късно е да питам...
Защо се разминахме
и като ветровете
нямахме път.
Деляха ни много
посоки.
Не заченахме чувства
и не отгледахме в шепи
любов.
Убихме съдбите си
преди да проходят...
Късно е да питам,
защо краката ти са
в рани...
Защо от търсене на истини
очите ме болят.
Защото знам.
Ще намерим извора,
когато си отидат на
сърцето гънките...
И когато е много
късно за път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веска Алексиева Все права защищены
