19 мая 2006 г., 14:46

КЪСНО ПИТАМ...

1K 0 10
Още e в сърцето ти,
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти
пречупени още лежат.
Късно е да питам...
Защо се разминахме
и като ветровете
нямахме път.
Деляха ни много
посоки.
Не заченахме чувства
и не отгледахме в шепи
любов.
Убихме съдбите си
преди да проходят...
Късно е да питам,
защо краката ти са
в рани...
Защо от търсене на истини
очите ме болят.
Защото знам.
Ще намерим извора,
когато си отидат на
сърцето гънките...
И когато е много
късно за път.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...