May 19, 2006, 2:46 PM

КЪСНО ПИТАМ...

  Poetry
1K 0 10
Още e в сърцето ти,
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти
пречупени още лежат.
Късно е да питам...
Защо се разминахме
и като ветровете
нямахме път.
Деляха ни много
посоки.
Не заченахме чувства
и не отгледахме в шепи
любов.
Убихме съдбите си
преди да проходят...
Късно е да питам,
защо краката ти са
в рани...
Защо от търсене на истини
очите ме болят.
Защото знам.
Ще намерим извора,
когато си отидат на
сърцето гънките...
И когато е много
късно за път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...