23 dic 2009, 11:56

Късно разбрах...

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Мечтаех за прегръдката ти нежна,

за страстта ти - бушуваща за друга,

за целувките ти в мрака нощен...

Вечно търсих още във очите,

гледащи ме с безгранична топлина...

И в стремежа си към още нещо,

приятелството си не ти признах,

не ти казах колко те обичам, че едничък си на този свят.

А ми стигаше просто да те видя,

да събудя приятелска усмивка,

стопляща сърцето ми за миг...

Но казах ли ти колко си прекрасен?

Че си ми опората в света?

Че във теб намирах топлина

и в най-студен и мрачен ден...?

... Все си мислим - има време...

отнасяме се в недостижимите мечти.

А не оценяваме момента,

не се замисляме колко ни е скъп...

А всъщност даже ни е по-добре,

точно така да си стоят нещата...

Но разбрах ли го навреме - не...

... Сега си давам сметка аз за всичко,

сега усещам, че обичам те безкрай,

като част от моята душа си

и без тебе вече не съм цяла...

Сега прозрях колко си ми нужен,

но няма как да ти го кажа,

сега разбрах, че никога не трябва да изчакваш

обичам те да казваш на мига...

А днес те няма и всичко е безлично,

отиде си най-прекрасния човек,

отиде си и отнесе в мен искрата,

с приятелството си поддържал я преди...

 

 

                                                               На един истински ЧОВЕК

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...