23.12.2009 г., 11:56

Късно разбрах...

1.1K 0 1

Мечтаех за прегръдката ти нежна,

за страстта ти - бушуваща за друга,

за целувките ти в мрака нощен...

Вечно търсих още във очите,

гледащи ме с безгранична топлина...

И в стремежа си към още нещо,

приятелството си не ти признах,

не ти казах колко те обичам, че едничък си на този свят.

А ми стигаше просто да те видя,

да събудя приятелска усмивка,

стопляща сърцето ми за миг...

Но казах ли ти колко си прекрасен?

Че си ми опората в света?

Че във теб намирах топлина

и в най-студен и мрачен ден...?

... Все си мислим - има време...

отнасяме се в недостижимите мечти.

А не оценяваме момента,

не се замисляме колко ни е скъп...

А всъщност даже ни е по-добре,

точно така да си стоят нещата...

Но разбрах ли го навреме - не...

... Сега си давам сметка аз за всичко,

сега усещам, че обичам те безкрай,

като част от моята душа си

и без тебе вече не съм цяла...

Сега прозрях колко си ми нужен,

но няма как да ти го кажа,

сега разбрах, че никога не трябва да изчакваш

обичам те да казваш на мига...

А днес те няма и всичко е безлично,

отиде си най-прекрасния човек,

отиде си и отнесе в мен искрата,

с приятелството си поддържал я преди...

 

 

                                                               На един истински ЧОВЕК

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...