11 ene 2011, 23:00

Късно щастие 

  Poesía » De amor
1135 0 35

Да изгубим със теб късно щастие, сред гора от мечти.

Дъждове  да посипят в  косите ни злато изстрадано...

В чудна есен бъди разлюляна бреза. Нека вятъра

с мойте устни, без глас да рисува по теб листопади...

 

Морни  клони да тегнат до болка от жадни мъгли.

Късни птици да жънат небето - узряло за обич...

Ще се реем сред облаци грях. На Луната легни.

И звезди запали  тази нощ  във целувкова доба...

 

Съживено от капките сбъдване ще отприщи река

и душите ни  есенни, в себе си, корен ще вържат.

Пролет, лято се свършиха в суша, но сега заваля...

Нека пием от времето свито в сърцата ни тъжно.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??