Късно щастие
Да изгубим със теб късно щастие, сред гора от мечти.
Дъждове да посипят в косите ни злато изстрадано...
В чудна есен бъди разлюляна бреза. Нека вятъра
с мойте устни, без глас да рисува по теб листопади...
Морни клони да тегнат до болка от жадни мъгли.
Късни птици да жънат небето - узряло за обич...
Ще се реем сред облаци грях. На Луната легни.
И звезди запали тази нощ във целувкова доба...
Съживено от капките сбъдване ще отприщи река
и душите ни есенни, в себе си, корен ще вържат.
Пролет, лято се свършиха в суша, но сега заваля...
Нека пием от времето свито в сърцата ни тъжно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
