18 jun 2022, 22:40

La courtisane 

  Poesía » Erótica, Filosófica
540 4 5

Тръгна. Взе в ръцете си живота.

Съвсем сама пое по своя път - 

пътят, който водеше я към голгота,

галещ нежно младата ѝ плът.

 

Едничка брошка майка ѝ остави:

"От баща ти, беше някой си войник.

Преспа със мен, а после ме забрави.

Не помня вече неговия лик."

 

Пристигна в град - свиреп коптор,

голям и зъл, изпълнен със измама.

Преди да разцъфти, прекърши се от зор,

без срам пое по стъпките на мама.

 

Забавлявайки парижките аристократи,

превърна се във жрица на нощта

и случи се веднъж сред многото богати

един войник да иска обич за пара.

 

Поредна нощ, изпълнена с наслади.

Сутринта настъпи - време за отплата.

Тя спеше сладко, той пари извади,

съзря тогава брошката позната.

 

Пред погледа замаян на войника

блесна спомен тъй далечен изведнъж

и в този миг на пода падна и заплака,

в този миг прокле се, че е мъж.

 

Изчезна. Никой повече не го видя.

След него тръгна си и малката принцеса.

Навярно още страдат, а съдбата 

присмива им се иззад мръсната завеса.

 

2019 г.

© Християна Манева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??