La courtisane
Тръгна. Взе в ръцете си живота.
Съвсем сама пое по своя път -
пътят, който водеше я към голгота,
галещ нежно младата ѝ плът.
Едничка брошка майка ѝ остави:
"От баща ти, беше някой си войник.
Преспа със мен, а после ме забрави.
Не помня вече неговия лик."
Пристигна в град - свиреп коптор,
голям и зъл, изпълнен със измама.
Преди да разцъфти, прекърши се от зор,
без срам пое по стъпките на мама.
Забавлявайки парижките аристократи,
превърна се във жрица на нощта
и случи се веднъж сред многото богати
един войник да иска обич за пара.
Поредна нощ, изпълнена с наслади.
Сутринта настъпи - време за отплата.
Тя спеше сладко, той пари извади,
съзря тогава брошката позната.
Пред погледа замаян на войника
блесна спомен тъй далечен изведнъж
и в този миг на пода падна и заплака,
в този миг прокле се, че е мъж.
Изчезна. Никой повече не го видя.
След него тръгна си и малката принцеса.
Навярно още страдат, а съдбата
присмива им се иззад мръсната завеса.
2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християна Манева Всички права запазени
