Тръгна. Взе в ръцете си живота.
Съвсем сама пое по своя път -
пътят, който водеше я към голгота,
галещ нежно младата ѝ плът.
Едничка брошка майка ѝ остави:
"От баща ти, беше някой си войник.
Преспа със мен, а после ме забрави.
Не помня вече неговия лик."
Пристигна в град - свиреп коптор,
голям и зъл, изпълнен със измама.
Преди да разцъфти, прекърши се от зор,
без срам пое по стъпките на мама. ...