La Donna e mobile…
Една Жена със Нежновея
танцува, свирейки с уста:
за първи път в нощта до нея
се бе докоснала Страстта.
Красива, утринна, подвижна
във още нощен аромат-
подскача весела, безгрижна
като пчела: от цвят на цвят...
Брилянтна утрин... Хлад и свежест...
Животът е неустоим,
но без усещане за нежност
и трепет, трудно обясним!...
Като Послание се носи
дошло от нощ, в която тя
се бе отдала без въпроси-
Светът да слуша занемя...
Край нея- вятър, птичи песни,
пред нея- хоризонта спрял
е все да бяга и е лесно
да иде с вятърът на бал.
И с птиците се заиграва
ако ли вятърът не ще...
Каква Жена!... Вселена цяла,
а не изследвана въобще.
Но с чудна яснота разбрала
тя женският си интерес
във прелестна самозабрава
лудува в утрото с финес...
Мъхът по младата й кожа
настръхнал от нощта стои,
че само мъжка ярост може
страстта му да успокои...
.... Една Жена със бързовея,
подскача, свири си с уста-
Светът се радва, птици пеят,
дървета махат със листа.
Дори звездите все блуждаят
и сменят своите места,
нали и ние от Безкрая
опитомили сме Страстта!
... Пристъпва палаво, игриво
към друга нощ и друг екстаз,
и ту подсвирва закачливо
на вятъра със Нова страст,
ту спира и цветята гали
преди напред да продължи...
.... Една Жена!... И Бог едва ли
могъл би да й устои!...
Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Очарована съм от този oбраз...