Чуваш ли мислите ми?
Виждаш ли мокрите нозе?
Продрани са от пътя.
От пътя да стигнат до теб.
Когато те искам,
тебе те няма.
Дори пред прага ти да чакам,
сама си оставам.
После, щом побягна,
изкачаш ти пред мен.
А погледът ти страшен,
пълен с укор и желание.
Аз ли искам да изчезнеш?
Или ти търчиш пред мен?
Дори да мога да те стигна,
ще проклинам този ден.
От години в този кръг се лутам.
Не кръг... на лабиринт прилича!
Спомените с пълно гърло викам.
А мракът надеждите завлича.
И така очите мои все те търсят.
Чакат от някой ъгъл да се подадеш.
Дали да ме приемеш,
дали да те прогоня,
значение няма... само покажи ми пътя!
© Паро Todos los derechos reservados