Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга!...
Д. Дамянов
Чупливи са ми всички нощи,
докоснеш ли ги, се превиват.
Разделно време, полунощ е,
пантофката не ми отива,
от мъка роклята подгизна,
каретата защо се бави?
Ще взема да обуя чизми
и изгрева да изпреваря,
че току виж презряла младост
гърдите тихо ми попари
и цветето на мойта сладост
повехне, та се не изправи,
без блясък как ще ме намериш
да върнеш старата магия?
Студено ли ти е, трепериш…
Ела с любов да те завия!
© Таня Донова Todos los derechos reservados