9 dic 2012, 13:31

Лаври и сплетни

  Poesía » Civil
388 0 0

Ще влезем ли,

  ще влезем ли 

  във папките на времето?!

 Или пък ще изчезнеме

 като мираж...

 Или неникнещо

 и ялово ще ни остане семето...

 И този свят за нас 

  ще бъде камуфлаж...


Не съм се съблазнявал

 и не съм мечтал  от суета,

 след  време да ме окачат

 на знамената

 и да ме  развяват

 като иконата на Сатаната,

 във хубави

 и във размирни времена!
Бих искал  аз да съм   една сълза

  на любимата в очите,

 с която ще остана във  света...

 О,  знам, че и след мен

 ще  си е пак умерен климата,

 възторзи и  тъги

 в очите пак  ще има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....