severianin (Валентин Чернев)
417 677
21 jun 2013, 16:06

Лебеди 

  Poesía
1233 0 7

 

 

ЛЕБЕДИ

 

 

Като речния пясък, изтичащ през шепите,

моята весела пареща младост отмина –

слушам днес на листата изсъхнали шепота;

не листа ме затрупват, а сухи години.

 

Побелях и в косата ми слязла е зимата

и през преспите скита душата ми боса,

но не й е студено – тя в шепите има

късче лято и лято до края ще носи.

 

И какво, че, затрупани с преспите бели,

другояче скърбим, другояче обичаме?

Мили мои приятели, днес побелели,

мили мои обичани побелели момичета,

 

не скърбете за пясъка – топлия, речния –

него вече го няма, той отдавна изтече,

младостта е прашинка от спомена, вечния,

но додето сме живи – животът е вечен.

 

Ах, обичам ви, мои другари-бохеми,

пак съм влюбен във вас, мои стари момичета

– старостта е наистина точното време

да докажем как можем и днес да обичаме.

 

И защо ви е тази боя по къдриците,

и какво, че се срещаме днес остарели –

всички косове черни са пролетни птици,

зимен ден е навън,

мои лебеди бели...

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??