Лед

17 may 2017, 5:57

Poesía » Otra

407 0 1

Захранвам илюзорно,

копнежи безпризорни,

с мисли изподрани,

изтичащи през длани.

Стремя се да те стигна,

с любов да се повдигна.

Попиваща в нощта ми,

прозира немощта ми.

Смразяващата болка

от замерване с думи,

набъбва паралелно

с леда помежду ни.

Живота превръща

в река с ледоход.

Думи не се връщат

в този, наш живот.

МаЖор

посветено на други хора...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.