Лед

                    Лед

От лед сковано е твоето сърце,

с красиво ангелско лице.

С него ти ме лъга дълго време

и вярвах сляпо на тмоите лъжи.

Коварен и безплощаден си,

без капка жал ме ти остави,

с очи, пълни със сълзи, с разбито

сърце и две празни ръце.

Защо сърцето ти е в лед сковано?

Защо студено е към мен,

нима не знаеш що е обич,

нима незнаеш що е топлина.