9 мар. 2007 г., 19:12

Лед 

  Поэзия
661 0 0

                    Лед

 

От лед сковано е твоето сърце,

с красиво ангелско лице.

С него ти ме лъга дълго време

и вярвах сляпо на тмоите лъжи.

 

Коварен и безплощаден си,

без капка жал ме ти остави,

с очи, пълни със сълзи, с разбито

сърце и две празни ръце.

 

Защо сърцето ти е в лед сковано?

Защо студено е към мен,

нима не знаеш що е обич,

нима незнаеш що е топлина.

© Жулиета Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??