Лед
Лед
От лед сковано е твоето сърце,
с красиво ангелско лице.
С него ти ме лъга дълго време
и вярвах сляпо на тмоите лъжи.
Коварен и безплощаден си,
без капка жал ме ти остави,
с очи, пълни със сълзи, с разбито
сърце и две празни ръце.
Защо сърцето ти е в лед сковано?
Защо студено е към мен,
нима не знаеш що е обич,
нима незнаеш що е топлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Стоянова Все права защищены
