14 mar 2015, 19:35

Леден колаж 

  Poesía » Civil
1290 0 16

 

 

 

       ЛЕДЕН   КОЛАЖ

 

 

Пролетта не дойде.

Ние чакахме дълго, поете.

И тъгата боде,

като шип от нецъфнало цвете.

 

И засипва ни сняг

по-горчив от солта на сълзите.

Заледеният праг,

на децата забравил следите,

 

със очи на баща

в хоризонта размътен се вглежда.

И дано не греша,

че живее с напразна надежда

 

като птичета пак

да се върнат в гнездото напролет.

С този студ, с този сняг...

и на Господ дори да се молим,

 

пролетта е мираж,

а мечтите ти - мъртви, поете.

Те са леден колаж

от бодли на нецъфнало цвете.

 

14.03.2015

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??