Леден колаж
ЛЕДЕН КОЛАЖ
Пролетта не дойде.
Ние чакахме дълго, поете.
И тъгата боде,
като шип от нецъфнало цвете.
И засипва ни сняг
по-горчив от солта на сълзите.
Заледеният праг,
на децата забравил следите,
със очи на баща
в хоризонта размътен се вглежда.
И дано не греша,
че живее с напразна надежда
като птичета пак
да се върнат в гнездото напролет.
С този студ, с този сняг...
и на Господ дори да се молим,
пролетта е мираж,
а мечтите ти - мъртви, поете.
Те са леден колаж
от бодли на нецъфнало цвете.
14.03.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
