Леден вик
                             -
Тихо в нощта се прокрадва тъгата,
шепне душата копнеж за любов -
кратък, обречен, несигурен зов -
глас на дете, замразен в тишината.
                             -
Всичко е лед. Само мисли догарят:
мъртъв е блянът, копнежът - отнет.
Жалък, обречен, безлик силует -
вик на човек едвам отговаря.
                             -
Плахо във мрака се срещат очи,
смисълът - липса, тъгата е код -
кратък, обречен, човешки. Живот! -
в сляпа надежда сърцето крещи.
                             -
Тази надежда леда разтопява...