2.07.2008 г., 8:23

Леден вик

975 0 0

                     Леден вик
                             -
Тихо в нощта се прокрадва тъгата,
шепне душата копнеж за любов -
кратък, обречен, несигурен зов -
глас на дете, замразен в тишината.
                             -
Всичко е лед. Само мисли догарят:
мъртъв е блянът, копнежът - отнет.
Жалък, обречен, безлик силует -
вик на човек едвам отговаря.
                             -
Плахо във мрака се срещат очи,
смисълът - липса, тъгата е код -
кратък, обречен, човешки. Живот! -
в сляпа надежда сърцето крещи.
                             -
Тази надежда леда разтопява...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Мишев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...