Леден Водопад
Сънувах се във бяла риза
с блестяща, вързана коса,
с нозе поглаждащи тревата
и ръце, облени в светлина.
Опитах се насън да се озърна.
Защо ли бях съвсем сама?
Внезапна болка ме разтърси
и свкякох се в студената земя
на бялата ми дреха снежна
яви се алено петно
дори и без да го поглеждам
знаех, че отвътре е дошло.
И рана нямаше, ни изстрел
сърцето ми внезапно прокървя
болката успя да ме разкъса
и излезе гордо на повърхността.
А струйките се стичаха надолу
в безкраен леден водопад
знаех - от това не се умира
"Живот" след вътрешен разпад!
© Весела Маркова Todos los derechos reservados