Apr 23, 2018, 1:04 AM  

Леден Водопад

  Poetry » Other
591 0 2

 

Леден Водопад

 

Сънувах се във бяла риза

с блестяща, вързана коса,

с нозе поглаждащи тревата

и ръце, облени в светлина.

Опитах се насън да се озърна.

Защо ли бях съвсем сама?

Внезапна болка ме разтърси

и свкякох се в студената земя

на бялата ми дреха снежна

яви се алено петно

дори и без да го поглеждам

знаех, че отвътре е дошло.

И рана нямаше, ни изстрел

сърцето ми внезапно прокървя

болката успя да ме разкъса

и излезе гордо на повърхността.

А струйките се стичаха надолу

в безкраен леден водопад

знаех - от това не се умира

"Живот" след вътрешен разпад!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...