4 feb 2006, 8:39

Ледена кралица 

  Poesía
1215 0 4
В царица на греха ме короняса
съдбата като срещна ни с теб...
Тя твойто име произнесе,
душата моя беше само лед...

Царица станах и на твойта болка,
причината за нея бях отново аз...
обичах те и мразех те жестоко,
различно беше всеки ден и час...

Царувах над сърцето ти туптящо,
изпивах тялото ти с очи,
любов - "царуване" блестящо,
това, за всички бяхме аз и ти...

Превърнахте в цар на мойта страст,
за тебе тя единствено гореше,
дори с царската ми власт,
все нещо ставаше и ме болеше...

Така превърнах се в царица на тъгите,
и търсех в тях, аз своята утеха...
придворни бяха ми сълзите,
над тебе денонощно бдяха...

Вървяха с тебе по пътеки,
и диреха едно загубено сърце....
царицата с въздишки леки,
сълзите бърсеше от своето лице...

След време те превърнаха се в скреж,
а тя превърна се в ледена кралица,
без своя цар - лъжливия младеж,
замръзна най-внушаващата птица...

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Някой бе казал:"Тежка е царската корона" царице на греха и на тъгата.
    Все някога ще дойде принца на мечтите ти за разчупи ледените висулки в сърцето ти.Имай вяра.
  • 6 и от мен мн е яко
  • Страхотно,прекрасно,чудесно!!!БРАВО!!! ОГРОМНА 6-ца от мен
  • Много ми хареса! Чудесно е!
Propuestas
: ??:??