4 feb 2009, 7:47

Ледена принцеса 

  Poesía » De amor
1247 0 2

Светлините преплитат се в нощта.
Градът блести. Едни и същи локви -
един и същи дъжд. Дано да те намеря
някъде там, някой ден. И пак в същия
дъжд да стоиш до мен. Да те целуна
толкова нежно и парещо, за да усетиш
всичко в мен. И казвам някой ден,

защото виждам очите ти -

блестят, като заговориш за нея.

Тя е ангелът със златните крила, а аз?

Аз какво съм за теб?

Дяволът с нежната кожа може би?

© Полина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??