Светлините преплитат се в нощта.
Градът блести. Едни и същи локви -
един и същи дъжд. Дано да те намеря
някъде там, някой ден. И пак в същия
дъжд да стоиш до мен. Да те целуна
толкова нежно и парещо, за да усетиш
всичко в мен. И казвам някой ден,
защото виждам очите ти -
блестят, като заговориш за нея.
Тя е ангелът със златните крила, а аз?
Аз какво съм за теб?
Дяволът с нежната кожа може би?