18 mar 2007, 16:14

Ледена Земя

  Poesía
1.2K 0 1
Земята е замръзнала и вледенена,
по дяволите, колко е студена.
В ушите ми звучат Ледена Земя
и бавно се прибирам към дома.

По тротоара бавно крача,
а студът на кристали покрай мене скача.
Прекалих със чашката май, 
но се чувствам сякаш утре ще е моя край.

Толкова е тихо и безлюдно, 
но за този град това не е чудно,
а нощта го превръща в гробище от тъмнина -
никаде няма живина, нито светлина

Зима е, макар да няма преспи снежни
и студът те докосва с ласки нежни.
Няма другар, с който да съм в този час,
моята компания е на самотата този тежък глас.

Не знам за кой път съм сам,
но от мъка пак съм пиян.
Добре че е музиката от стомана,
да ме крепи в таз земя, от студ скована .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...