18 мар. 2007 г., 16:14

Ледена Земя

1.2K 0 1
Земята е замръзнала и вледенена,
по дяволите, колко е студена.
В ушите ми звучат Ледена Земя
и бавно се прибирам към дома.

По тротоара бавно крача,
а студът на кристали покрай мене скача.
Прекалих със чашката май, 
но се чувствам сякаш утре ще е моя край.

Толкова е тихо и безлюдно, 
но за този град това не е чудно,
а нощта го превръща в гробище от тъмнина -
никаде няма живина, нито светлина

Зима е, макар да няма преспи снежни
и студът те докосва с ласки нежни.
Няма другар, с който да съм в този час,
моята компания е на самотата този тежък глас.

Не знам за кой път съм сам,
но от мъка пак съм пиян.
Добре че е музиката от стомана,
да ме крепи в таз земя, от студ скована .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...