2 mar 2007, 9:35

Ледени Пари

  Poesía
1.2K 0 0
Ледени Пари  

Кого да обвинявам за това, че ти умираш?
Говорих ти и молех те, но ти не ме разбираше.
Казваше ми често: "Завися от това."
Зависеше, наистина, отиваш си сега.
Живееше за дрогата, от нея ще умреш,
толкова ли беше трудно да ме разбереш?
Коварните пласьори се впиваха във теб -
в главите им стотачки, а сърцата им от лед.
Бели пликчета раздават, илюзиите хранят,
а после едри пачки от нещастниците правят.
Мислят, че печелят, а всъщност само губят -
чрез греховете свои демоните в тях пробуждат.
Колко още жертви трябва да дадете,
за да можете най-накрая да разберете,
че убийците на вашите деца са между нас.
Закриляйте децата си, зависят те от вас!

Припев:
Жертва от земята, отлитаща към рая,
нека ангели красиви с теб да си играят.
Прахта ти ще изсипя върху хората коварни!
Отнеха ти живота, защото за пари са жадни.

Не убивайте децата заради пари!
Не заменяйте живота им за лъскави коли.
Отнемате невинни жертви, как не проумявате?
С нещастието чуждо защо така се гаврите?
Мисълта за всичките продадени души
сигурна съм прекалено много ви тежи.
Трудно се живее с убиваща вина,
трудно е да знаеш,че погубил си съдба.
В луда надпревара за големия джакпот
вие не забелязвате своя лош подход.
Спрете тази напаст! Спрете тази драма!
Не взимайте монета, сълзливо проиграна!
Копнеж за малко щастие, за ден без тревога,
залъгваш се, че всичко е ОК с доза дрога.
Успя да си закупиш покой завинаги -
ПРЕКЛОН пред твоята памет са моите сълзи.

Припев:
Жертва от земята, отлитаща към рая,
нека ангели красиви с теб да си играят.
Прахта ти ще изсипя върху хората коварни!
Отнеха ти живота, защото за пари са жадни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...